Website на проекта

Нашият проект има сайт, който си заслужава да посетите. http://www.comenius.chrzanow.pl/index.php?id=34
Чрез него ще се запознаете с всички партньори.
Ще видите презентации и филми за осъществените до този момент визити.

51СОУ "Елисавета Багряна" отново има повод за гордост. Нашият международен проект заслужено получи знак за качество. Той се дава от Централното звено за координация на eTwinning представлявано от г-н Marc Dorando и от Националните звена за координация на Италия и Полша. Тази висока оценка за работата ни е стимул и предизвикателство за участие в нови проекти и партньорства с училища от различни европейски страни.

Впечатленията на учениците

УЧИЛИЩЕТО

Когато пристигнахме в училището бяхме приятно (малко шокиращо) изненадани. Веднага щом слязохме от автобуса ни заобиколиха десетки деца. Чувството беше уникално – сигурен съм че никой досега не бе изпитвал такова чувство. Всички започнаха да се снимат с нас. След това имаше няколко танца и после седнахме да ядем.

След това влязохме в училището и го разгледахме. Вместо нашите чинове за двама там всеки си има собствен. Класните им стаи са същите на големина като в България.

Беше едно много хубаво изживяване!

                                                           Филип Цолов

                                                       Соленото езеро

Когато бяхме в Турция мен най-много ме впечатли Соленото езеро. Там спряхме два пъти : на отиване и на връщане от Кападокия . Беше много красиво. Когато погледнеш напред се вижда езерото все едно е замръзнало и в него отражението на слънцето. Втория път когато ходихме до Соленото езеро бяхме спрели за повече време. Тогава влезнахме по навътре в езерото. Колкото по-навътре влизаш толкова по-дълбоко става и толкова повече вода се подава над солта. Ние първо наджапахме с обувките  и доста си намокрихме краката, но после се огледахме и видяхме, че всички са боси и се събухме и ние. Тичахме боси с навити до  колене панталони. Беше много забавно. Просто беше уникално. Чувствах се все едно сме във филм. Всички хора те снимат как тичаш бос в езерото. Самото преживяване в Турция беше нещо вълшебно. Радвам, се че успях да отида и да се сближа с всички хора с който бях. Наистина няма да забравя спомените които сътворихме там. Аз няма как да забравя измислените ни песни или как учихме италианците да говорят на български, няма да забравя как в училището се чувствах като някаква звезда. Няма как да забравя спомените  ни от там заради хилядите снимки които си направихме. Аз наистина много се радвам и съм много щастлива от факта, че прекарах една незабравима седмица! J

                                                                                                                      Ивана Танушева 6а

10, 11 и 12.10.2012-Кападокия

                                                     10, 11 и 12.10.2012-Кападокия

В духа на истинското гостоприемство е да покажеш най- доброто. За тези дни ние видяхме „Соленото” езеро, крепостта „Учисар”, скалните манастири на Кападокия, долината „Ихлара” и много други природни красоти. Насладихме се на отличната кухня и се докоснахме до древните занаяти. Дори участвахме в изработката на керамични съдове и в шлифоването на полускъпоценни камъни. Видяхме наживо дервишки танци и се потопихме в ритъма на ориенталската музика. Слязохме и под земята , за да видим подземния град. Пътуването завърши с уникалния залез на „Соленото” езеро- една безкрайна бяла равнина с три пръста вода, която те предизвиква да тичаш до безкрая и да се радваш на това уникално природно чудо.

Междувременно пътуването с автобуса и общите преживявания скрепи връзката между участниците. Преодоляха се езикови и емоционални бариери и се създадоха истински приятелства. Децата започнаха да се учат едни други на думи и фрази, които най-често се използват в собствените им езици. Слушахме музиката на всяка партньорска страна. Ние дори изпяхме песен на български. И както всеки път, получихме много похвали по адрес на нашите ученици, което ни прави изключително горди.

09.10.2012 Анкара

                                                               09.10.2012

Сутринта в една от залите на хотела се проведе работна среща за всички участници на тема „Гостоприемство, правила на хранене и суеверия, свързани с храната. Нашите деца облякоха специални тениски и шапки. Те сами анонсираха презентацията, за създаването на която имаха значителен принос.

След като изгледахме всички презентации, открихме много прилики с традициите, суеверията и празниците на другите народи.
Разменихме си традиционните подаръци и рекламни материали.

Неусетно стана време за обяд. Организаторите се бяха постарали да ни изненадат с разнообразна и вкусна храна. Опитахме интересни питки, а десертът беше уникална смесица от сладко и солено.
В следобедните часове посетихме и огромния ANKAmall.

Интересната част тепърва предстоеше-училището. Нищо не беше толкова впечатляващо, колкото това посрещане. Десетки деца се бяха наредили край оградата и радостно махаха към автобуса. Когато слязохме ни заобиколиха и с весела глъчка се насочиха към нас. Такава радост се четеше по лицата и в очите им, като че идват най-важните гости. Директорът също беше сред посрещачите. Почувствахме се специални, развълнувани и малко объркани. Всеки искаше да ни впечатли. Децата тичаха напред-назад и ни поведоха към двора, където бяха разпънати три шатри с подредени всевъзможни ястия от богатата и разнообразна турска кухня. Явно родители и учители много се бяха постарали. Всичко беше изключително вкусно. Имаше и битов кът. Извиха се народни танци. Показаха ни и сватбен ритуал. Разгледахме училището.

Децата останаха да си общуват в една от класните стаи ,а ние учителите си проведохме работна среща. На нея отчетохме постигнатото и направихме план за следващите визити.                         Да се готви България!!!! 

                                                                                                  

 От 12 до 17 март 2013г.  51СОУ ще посреща гости от чужбина.

08.10.2012 Посолството в Анкара

                                                                08.10.2012

Сутринта се отправихме към целта на нашето пътуване-Анкара. Градусът на настроението непрекъснато се покачваше и стигнахме неусетно. На входа на града ни чакаше колата на българския посланик, която ни съпроводи до сградата на посолството, където ни очакваха. Служителите ни посрещнаха сърдечно, а посланик Тулечки ни оказа честта да ни приеме. Ние  подарихме картина, рисувана от наш  ученик, която зае достойно място редом с шедьоврите на известни български художници. Разказахме му и за целта на нашата визита в Турция. Децата бяха въодушевени и се снимаха с портретите на всички посланици в Анкара от откриването на мисията.  Накрая ни показаха и параклиса към посолството. Изпратиха ни с пожелание за успех и приятно пребиваване. 

Настанихме се в хотела и зачакахме основната група. Нямах търпение да се видя с другите координатори, с които сме в прекрасни приятелски отношения и да им представя нашата група. Срещата беше изключително сърдечна и емоционална. Весели и в добро настроение потеглихме към ресторанта, където трябваше да опитаме рибни специалитети.Подредихме учениците на една маса, за да улесним общуването им. Блюдата следваха едно след друго. Имаше и танци. Дори пуснаха и една българска песен. Времето мина неусетно, а по лицата на всички грееше щастлива усмивка.           

                                         

Визита в Турция 07.10.2012 Истанбул

                                            Визита в Турция 07-14 октомври 2012

Подготовката за тази визита започна непосредствено след началото на учебната година. Сформира се екип от учители и ученици, които да представят достойно училището и страната. Някои от поканените се отказаха по лични причини. Оформи се група от 11 деца от 5ти и 6ти клас. Дадох им задача да изготвят кратка презентация на тема „България-гостоприемство, правила за хранене и суеверия, свързани с храните”. От получените материали сглобих една голяма презентация, с която да се представим на срещата в Анкара.

Дните отминаха бързо и ето дойде 7октомври. Ентусиазирани и весели, изпълнени с вълнение и радост, потеглихме  за Истанбул – първата спирка от нашето пътуване. Липсваше ни само Хелия, която поради заболяване не можа да дойде.

Пътуването беше дълго, но децата се забавляваха и часовете минаха неусетно. В Истанбул пристигнахме към 16ч. и се настанихме в хотела. Нямахме търпение да разгледаме този космополитен град. С бърза крачка стигнахме до Синята джамия и се смесихме със стотиците туристи, чакащи  на опашка да влязат. Служителите  ни подадоха пликчета и любезно ни подканиха да събуем обувките си. Пристъпихме плахо, респектирани от величието на храма, който олицетворяваше друга религия и култура. Под краката ни се разстилаше огромен килим , който заглушаваше стъпките на хората. Над главите ни се извисявяха огромни куполи. Стените бяха украсени с изящни мозайки, в които преобладаваше синият цвят откъдето идваше  наименованието й. След това се отправихме към най-известния храм „Света София”. Успяхме да видим и Хиподрума с „Обелиска” на Теодосий, донесен от Египет и „Змиевидната колона”, докарана по заповед на Константин от град  Делфи. На свечеряване се разходихме из оживените улици на стария град. Наслаждавахме се на отрупаните  с вкусотии витрини. Уханието на печени кестени и свежестта на прясно изцеден сок от нар, портокал и грейпфрут,  създаваше усещане за екзотика. Не издържахме на изкушението и опитахме от всичко. Накрая видяхме  вълшебната лампа на Аладин и всеки си пожела нещо. Прибрахме се уморени, но щастливи и впечатлени от видяното.